Wikia

Memory Alpha

Клас Екселсиор

Беседа0
703pages on
this wiki
Клас Екселсиор
Оригинален модел
Excelsior class.jpg
Собственик: Обединена Федерация на планетите
Оператор: Звезден флот
Експлоатация: 2280те - 2370те
Палуби: 34
Въоръжение: Фазери, фотонни торпеда
Защитни системи: Дефлекторни щитове
Excelsior class, lcars, tngs1.jpg
Изглед отгоре и отстрани
Клас Екселсиор
Обновен модел
USS Enterprise-B in drydock.jpg
Собственик: Обединена Федерация на планетите
Оператор: Звезден флот
Експлоатация: 2290те - 2370те
Палуби: 34
Въоръжение: Фазери, фотонни торпеда, квантови торпеда (USS Лакота)
Защитни системи: Дефлекторни щитове
Excelsior class refit MSD.jpg
Дисплей на главните системи


Клас Екселсиор е наименованието на модел федерационни звездни кораби използван от Звездния флот от последните десетилетия на 23-ти век до към края на 24-век. През близо вековната му активна служба той е гръбнакът на целия флот и се превръща в един от най-известните и разпознаваеми класове кораби.

История Редактиране

Работата по изграждането на клас Екселсиор започва в началото на 80-те години на 23-ти век и първоначално се провежда във Флотските корабостроителниците на Сан Франциско, разположени в орбита около Земята.

USS Excelsior in Spacedock.jpg

Екселсиор в Космическия док на Земята.

Звездният флот възлага големи надежди на прототипа USS Екселсиор, който е снабден с трансуорп двигател и е разглеждан като "Великият експеримент" на своето време.

Въпреки провалът на "Великият експеримент", Звездният флот остава решен да въведе новият клас звездни кораби в експлоатация. След като остава в Космическия док на Земята поне до 2287 година, прототипът Екселсиор преминава ремонтни работи и впоследствие е приет на кативна служба към 2290 година.

Съдбата на този модел е решена окончателно през 2293 година, когато Звездният флот прехвърля върху него станалото легендарно име "Ентърпрайз" и наследството, което то носи. Изстрелването на USS Ентърпрайз (NCC-1701-B) допринася съществено за превръщането на класа Екселсиор в един от най-многобройните и широко използвани класове звездни кораби във флота за почти цял век.

Според "Стар Тек: Следващото поколение. Техническо ръководство" (Star Trek: The Next Generation Technical Manual), Ентърпрайз-B е изстрелян от Антареските корабостроителници на Звездния флот. Освен това според същият източник, "въпреки че решението Ентърпрайз-B да се моделира на основата на провалилия се експериментален Екселсиор предизвиква спорове, икономическото предимство да се използват съществуващите инженерни знания за пространствена му рама е неоспоримо."
Excelsior port of Galaxy.jpg

Кораби от клас Галакси и Екселсиор.

След въвеждането им в постоянна експлоатация, сестринските кораби на Екселсиор са използвани за най-разнообразни мисии - от изследване на дълбокия космос и тераформиране до патрулиране и превозване на товари и персонал. Класът Екселсиор е често използван от адмиралите във флота като личен флагмански кораб.

Звездните кораби от този клас участват в отбраната на Федерацията в множество военни конфликти и сражения, включително нашествието на боргите през 2366-2367 година, конкретно в битката при Волф 359, както и в битката с боргската сфера навлезнала в Слънчевата система през 2378 година. Те се сражават и в многобройните битки от войната с Доминиона, по важните от които са операция Връщане, Първата и Втората битка за Чин'тока и Битката за Кардасия. По време на войната много кораби от клас Екселсиор са базирини при космическа станция Дълбок космос 9.

Техническите данни и спецификации на корабите от клас Екселсиор са запазени поне до 31-ви век. Това става ясно, когато капитан Джонатан Арчър и лейтенант Малкълм Рийд преглеждат за кратко базата данни на времевия агент Даниелс.

Технически данниРедактиране

Физическа структураРедактиране

USS Farragut, Chrysalis.jpg

Левият порт за скачване.

Класът Екселсиор има традиционната за повечето звездни кораби на Федерацията структура състояща се от чинийна секция - инженерна секция - гондола на уорп двигателя. Въпреки това моделът като цяло е по-изчистен в сравнение с по-старите класове кораби и включва порт за скачване от лявата страна на главния корпус.

Обновления и подобрения на моделаРедактиране

След наубедителното си начало Екселсиор преминава през ограничен ремонт, който го снабдява с нов мостик, в допълнение към съществените модификации на задната част на чинийната секция около импулсните двигатели, и модифициран товарен отсек на задната вентрална страна. Тази конфигурация остава стандартна за а класа Екселсиор през целия вековен период на експлоатацията му.

Според Charting the Undiscovered Country: The Making of Trek VI (стр. 74), Бил Джордж заявява: "ние променихме площта на мостика на Екселсиор, защото в това шоу, мостикът е всъщност много малък – това е видоизмененият мостик на Ентърпрайз. Екселсиор беше първоначално построен за Стар Трек III, където имаше просторен мостик и моделът имаше голям балон отгоре, за който винаги съм мислил, че е несъразмерен. Заменихме го с такъв с по-малка площ на мостика, което помогна за цялостното осъразмеряване на модела."
USS Enterprise-B facing the Nexus.jpg

Ентърпрайз-B с допълнителните си импулсни двигатели и пристройка около дефлектора.

За по-малко от десетилетие, моделът преминава за втори път през изменения, които обаче имат далеч по значим характер. Създаден е обновен вариант на кораба, който в основите си остава верен на оригиналния модел, но притежава допълнителна двойка импулсни двигатели, пристройка, която разширява корпуса около дефлекторната чиния, и допълните стабилизатори по чинията и гондолите.

Според Star Trek: The Next Generation Sketchbook: The Movies, допълнителните импулсни двигатели са добавени, за да осигурят по-голяма мощност на кораба, която е необходима при отделяне на чинията от инженерната секция. Това твърдение съответства с включването на боен мостик в Дисплея на главните системи на Ентърпрайз-B, който може да бъде видян на главния мостик на кораба в Космически поколения.

Въпреки тези новости този обновен вариант не успява да достигне оригиналния модел като популярност и брой на корабите. Единствените известни негови представители са USS Ентърпрайз (NCC-1701-B) и USS Лакота.

С течение на времето и поради застаряването на класа, Звездният флот извършва многократно инкорпориране на нови технологии, осъвременяване и ремонти на корабите, дори през 60-те и 70-те години на 24-век. Така например през 2364 г. USS Мелбърн преминава през значителни ремонтни дейности в Звездна база 74, а през 2367 г. USS Худ претърпява основно осъвременяване на системите си в Звездна база 174.

Тактически системиРедактиране

Оригиналния модел на клас Екселсиор е снабден с фазерни излъчватели от тип-8 разпределени в пет двойни гнезда на предната част и едно двойно гнездо на задната част на на чинията. Фазерни банки са също разположени по страничните части на кораба в близост до мястото където главната и инженерната секция се съединяват, както и между двете гондоли.

В допълнение към фазерите Екселсиор разполага и с няколко пускови установки за фотонни торпеда. Двете главни такива са разположени в предната част от двете страни на дефлекторната чиния и се виждат като два черни порта пред изрисувания флаг на флота. На "вратната" част на кораба са разположени други две установки, през които се осигурява и достъп до кораба за малки товарни совалки ( т.нар. работни пчели). Задните установки са рзположени над главния хангар за совалки.

Щитовете на този клас кораби са по-силни от тези на обновения вариант на клас Конституция и са способни да понесат пряк удар от фотонно торпедо без от това да бъдат причинени видими щети по корпуса.

Поради заплахата от Доминиона през 2372 г, Звездният флот провежда експеримент като модернизира кораба от клас Екселсиор USS Лакота с цел той да може успешно да се съревновава с класове като "Дефайънт". Модификациите включват подобрени фазерни гнезда и добавянето на квантови торпеда към аресенала му.

Двигателни системиРедактиране

TranswarpComputerDisplay.jpg

Трансуорп двигателя – на теория.

Първоачално прототипът на клас Екселсиор е проектиран на основата на радикално нов принцип за междузвездно задвижване - трансуорп двигателя. У редица инженери и учени това предизвиква чувства на благоговение, но специалистите с по-традиционни възгледи остават скептично настроени. Скептицизмът в случая се оправдава и експериментите изглежда се провалят, а USS Екселсиор прекарва следващите две години в Космическия док, докато на борда му бъде инсталиран конвенционален уорп двигател.

Според Стар Трек Енциклопедия, "въпреки че никога не е изяснено във филма, обикновено се приема, че експеримента с трансуорп двигателя завършва неуспешно и корабът е снабден с конвенционален двигател. Контролните панели и компютърните дисплеи на мостика на Екселсиор в Стар Трек VI: Неоткритата страна подкрепят тази теория". В Стар Трек Хронология се изказва предположение, че този провал може да е "аварията засегнала системите из цял кораб", която Дейта изтъква като пример, когато завява в епизода "Еволюция", че кораб на Федерацията не е изпитавал такъв проблем от 80 години. На страница 14 от Стар Тек: Следващото поколение. Техническо ръководство се зявява, че "докато опитът да се преодолее основната бариера на ефективност на уорп полето с Трансуорп проекта през 2280-те се оказват неуспешни, пионерските постижения в генерацията на уорп енергия и дизайна на полевите бобини довеждат до подобрения Екселсиор и звездните кораби от клас Амбасадор. Те се доказват с примерна служба и продължават да го правят дори след първоначалния си периоф на експлоатация."
Макар че няколко пъти се споменава как различни кораби от клас Екселсиор се движат на "максимум уорп" или "висока уорп" скорост, максималната достижима скорост никога не е изяснена. Единственото споменаване на конкретни цидфри е от изрязана реплика на капитан Сулу, в Стар Трек VI: Неоткритата страна, с която той нарежда USS Екселсиор да премине на уорп 9, за да достигне до Китомер навреме. От друга страна в епизода "Изгубеният рай" Майлс О'Брайън изразява опасения от "бърникането" на уорп двигателя на USS Лакота вследствие на модификацията на кораба, което би му позволил най-малко да догони USS Дефайънт, чиято известна максимална скорост е уорп фактор 9.5.

Към началото на 24-век, корабите от клас Екселсиор са обикновено екипирани с технология за рекомпозиция на дилитий и рекристализация. Тета-матричният композитор от това време, който остарява, е по-късно модифициран по времето, когато класът Галакси е въведен в експлоатация. Новият процес на рекристализация е десет пъти по-ефективен о т този на корабите от клас Екселсиор.

Класът Екселсиор използва микро-енергийни релета в своя композитор на матрицата на уорп ядрото.

Вътрешен дизайнРедактиране

Главен мостикРедактиране

Excelsior Bridge 3.jpg

Главният екран (2293)

Главният мостик на корабите от клас Екселсиор е разположения на върха на главния корпус. Той е центърът за ръководене и координирането на всички операции и дейности на различните отдели. Поради различната възраст на корабите конфигурацията на мостика се различават.

На задната стена на повечето кораби от този се намира големият инженерен дисплей на главните системи, който показва разрез на кораба местоположението и състоянието на ситемите му. Тази техническа особеност не е част от оригиналната конфигурация на USS Екселсиор, но е добавена по-късно и същу присъства на сестринския кораб Ентърпрайз-B.

Мостикът на USS Екселсиор в Стар Трек III е частично изграден декор. В Стар Трек VI мостикът на същия кораб е видоизмененият такъв на USS Ентърпрайз (NCC-1701-A), заснет на Сцена 5 на Парамаунт и е по много начини сходен с мостика на USS Ентърпрайз (NCC-1701-B) в Стар Трек VII. Декорът е построен наново и изцяло от нищото за епизода на Стар Трек:Вояджър "Ретроспекция".
Holo-communicator.jpg

Сандърс излъчва своя образ от мостика на USS Малинче.

Поне един кораб от клас Екселсиор, USS Малинче, разполага с холо-комуникатор на своя главен мостик през 2373 година. При първото използване на тази технология от капитан Сандърс, той описва изживяването на капитан Бенджамин Сиско, който е на приемащия край на връзката, по следния начин: "Изглежда сякаш ти стоиш на мостика ми. Може да мине известно време, докато свикна с това."

Стая за инструктажРедактиране

Капитанската стая за инструктаж е разположена в съседство с главния мостик и представлява личен кабинет. В нея обикновено има бюро, стол, личен компютърен терминал с екран, зад които се разположени няколко LCARS интерфейса и дисплей на главните системи.

Мичман Ног от Дълбок космос 9 веднъж обяснява на Майлс О'Брайън как Ал Лоренцо обича да се промъква в кабинетите на известните капитани от флота и да прави холоснимки на себе си, докато седи зад бюрата им. В колекцията му има такава снимка с бюрото на капитан Робърт ДеСото на борда на USS Худ.

Всяка от трите по-горе показани появи на капитанската стая за инструктаж е частична снимка на интериора. При всеки един от трите случая местата, от които гововорят капитаните са посочени в сценариите като "капитанската стая за инструктаж". Единствено в сценария на епизода Изгубеният рай се казва просто, че капитан Бентийн "'вероятно комуникира от своята стая за инструктаж на Лакота."


Дефлекторна стаяРедактиране

Kirk enters deflector room.jpg

Коридора за достъп до дефлекторната стая.

Дефлекторната стая, раположена на палуба 15 секция 21-апфа, се намира точно зад дефлекторната чиния на корабите от този клас. Тя е малка контролна стая, достъп до която се осъществява посредтвом серия от тесни коридори и стълби. В нея се намират няколко конзоли , наред с дефлекторните релета.

Хангари и товарни отсециРедактиране

USS Excelsior, aft.jpg

Изглед към кърмата, включително към хангарите и товарните отсеци осветени в син цвят.

Клас Екселсиор притежава няколко товарни отсеци, включително един разположен на задната дорсална част на инженерния корпус, както и няколко по вентралната му част. Главният хангар е разположен на кърмата и съхранява няколко вида совалки, включително совалка от тип-7.

Жилищни помещенияРедактиране

Старшите офицер на борда на корабите от клас Екселсиор, като капитана, имат лични квартири. Жилищното помещение на капитан Хикару Сулу са разположени на палуба 3.

Много от подофицерския състав, младшите офицери и някои от офицерите делят квартири. Броят на съвместно обитаващите жилището, в тези случаи, варира от четири до девет.

Кораби въведени в експлоатацияРедактиране

Класът Екселсиор е сред най-широко изполваните от Звездния флот като броят на експлоатираните кораби е значителен. 18 от тях са известни по име(повече от всеки друг клас), а за други 9 кораби, назовани единствено с името си, също има голяма вероятност да са от този клас. Освен това голям брой Екселсиори, които могат да се видят в сериалите остават с неразкрити имена.

Наименовани
Безименни
Вероятни

ГалерияРедактиране


ПриложенияРедактиране

ПоявяванияРедактиране

Зад кадърРедактиране

В сценария на Стар Трек III, Екселсиор е описан като "супер звезден кораб. Линиите му са сходни с тези на Ентърпрайз, но той е явно по-голям, по-лъскав и много нов. Стои на мястото, където е акостирал сякаш е кралица на космоса." Във връзка с Ентърпрайз се казва още: "разликата в размерите им е очевидна."[1]

Студиен моделРедактиране

Вижте: Модел на клас Екселсиор

РазмерРедактиране

Общоприетата дължина на Екселсиор (и целия клас) от 466.6 метра, (1531 фута) води произхода си от схема с размери направена за Стар Трек III и публикувана в едно списание през 1987 г. Отговорният за създаването на модела Бил Джордж от ILM коментира по този повод:

Всъщност не мисля, че има точен отговор на този въпрос. Единственото описание, което имахме тогава е че той е подобрен и по-голям от Ентърпрайз. Размерът, с който беше построена миниатюрата беше определен от операторите на камерите като оптимален за снимане. Доколкото си спомням Найло [Родис-Джамеро] направи онази сравнителна схема с размерите, но тя не бе непременно следвана. Въпросът за истинския мащаб не бе взет под внимание. Бюджета, леснотата за употреба, арт дирекцията и излъчваното чувство бяха това, което влияше при построяването на кораба.
The Trek BBS



Андрю Пробърт разширява схемата с размерите за Стар Трек: Следващото поколение, давайки размер на своята концепция за клас Амбасадор между този на Екселсиор и Галакси. [2] Visual Effects Супервайзърът по визуалните ефекти Гари Хатцел използва дължина от 1,500 фута през 1998 г. [3]

Техническо ръководствоРедактиране

Следната информация за техническите характеристики и данни на клас Екселсиор са взети от "Стар Трек: Дълбок космос 9. Техническо ръководство":

  • База производител: ASDB Integration Facility,Флотски корабостроителници "Утопия Планиция", Марс.
  • Тип: Изследователски.
  • Жилищен капацитет: 750 офицери и екипаж; 130 посетители; 9,800 евакуационен лимит.
  • Енергоизточник: Едно "1500 плюс Кокран" уорп ядро захранващо две гондоли; една импулсна система.
  • Размери: дължина- 511.25 метра; ширина- 195.64 метра; височина- 86.76 метра
  • Маса: 2 350 000 метрични тона.

АпокрифРедактиране

Корабите от клас Екселсиор присъстват в множество романи от "разширената вселена" на Стар Трек като в тях са представени и много такива, които изобщо не се появяват на екран. Информацията в тях, обаче е често противоречива.

Във видео играта Star Trek: Elite Force II, героят на играча ръководи мисия на борда на кораба от клас Екселсиор USS Далас (NCC-2019). Посветителната плоча на кораба твърди, че Далас е "последният звезден кораб от своя клас."

Star Trek Online дава възможност са се играе с оригиналния и обновения модел на клас Екселсиор щом играчът достигне нивото на командир (Tier 3) и съответно това на контраадмирал (tier 5). Този кораб е екипиран с трансуорп компютър, който позволява достигането на различни секторни блокове с трансуорп скорост (т.е. почти моментално).

В новелизацията на "Стар Трек VII", капитан Сулу осъществява упражнение за аварийно отделяне на чинията на борда на USS Екселсиор, когато получава вестта за смъртта на Кърк на борда на Ентърпрайз-B.

Външни препратки Редактиране

Around Wikia's network

Случайно уики